In principio erat Verbum

пази се  кралицата на спомена е руса  или пък черна може и къдрава все тая помниш само усещане усещане за жена която може би е все още момиче тя си знае как стои на вратата отмества се в последния момент не я пускаш да си ходи не те пуска да влезеш тормози те или по-скоро себе си вечно сама ти си имаш нея виждаш я навсякъде без да знаеш коя е или пък и при нея е същото не си говорите за това само се разминавате   минава бавно покрай теб преситен от неща помниш само дрехите  и парфюма й искаш да спиш с нея не да говориш не да се запознаваш всички предишни  са усещали че има друга а има ли или са го правили по навик а какво ще усети тя.. всеки път като се влюбиш смяташ че ще е тази после нещо става спираш да търсиш да говориш живееш за себе си докато започнеш да мислиш в множествено число  

oбучават ме  как да чета очакването ти малко цвят тук малко притеснение там въздъхване карантина която сближава аз обаче вече искам да си говорим  както слепите докато се целуват

жълто и червено червено и жълто  не очаквам не говоря ти помниш има само едно правило жълто в червено червено в жълто без да се смесват но заедно както беше преди да дойде ада сега съм смъртта сега си небето представих си миналото не ти отива днешната суета искаш си пак езерото където ме заведе по горската пътека без пластмаса без GPS отиде там  където ще сме само аз само ти в жълто и червено в червено и жълто разменени  за ужас на всички