Капки
Във тихите капки, заблудена мъгла, се крият умело милиони неща. Във тихите ноти лежи твойта ръка и свири на чело мелодия една. Свири я пред мене, защо ми е на лист, защо ми е спомен, не съм толкоз чист, че да имам време – огромен къс лъчист, и да правя помен на всеки екзорсист, спасил чужда душа? Търся капки с ръка но има само влага – „Тя” пак се отлага! В тихите капки, заблудена мъгла, пишеш сама нещо… Ако искаш, ела!