Луните
В залата имаше само три луни, които гледаха всичко, което влизаше и излизаше. Понякога бяха хора, понякога бяха по-скоро животни. Често те си избираха един персонаж и го следваха неотлъчно през целия му следващ път, сякаш бяха обречени да са до него, да са негови сенки. Нещото, което им правеше впечатление, най-често беше дали очите им си отиват с цвета на дрехите. Този път имаха късмет, защото Черната госпожица беше в синьо. Другите трима, които бяха с нея, не бяха особено интересни – двама гологлавци и една принцеса – затова и луните присвиха дисковете си, щяха да приема само нейната светлина. Филма започна, както обикновено с безкрайни реклами, напомнящи на зрителите, че те все още са роби на Холивуд. Гологлавците се разпределиха по равно в двата края на реда, сякаш искаха да затвърдят представата, че са спътници на далечна звезда. Принцесата и Черната отидоха при тях, разделяйки се равномерно, привлечени от гравитацията: при едната – любовна , а за другата – любопитна. Прин