Танцувайте
Тоя светофар няма ли да светва вече…Може да се прибера пеша! Да, наистина това ще е идеално, предвид обстоятелствата. Или не, дай да си ходя по-бързо и да се къпя – водата ще запечата впечатлението дълбоко в мен. Какви движение? Какво въображение? Тая е велика, жалко че трябвам да чакам да умра, за да я видя…Е най-накрая светна…За к’во търча - няма да ме сгазят… - Какво правиш? - Мисля! - Може би, на глас? - Не, все пак има хора около мен? - Колко закостеняло! - Колко си шантава! - Какво гледа? - Одеве ли, светофара! - Питам сериозно! - „Пина”. - О, пак ме учудваш. - Едва ли съм го правил и друг път. - Правил си го! - Къде? - Чакай малко… Тая пък каква е? Позната ми е, май ме гледаше странно, докато плясках, или пък не. Знам ли…напоследък съм се разгонил – всяка втора ме гледа странно… - В публиката! - Значи наистина си ме гледала странно! - Какво? Не! Просто те огледах. - А, значи съм си откачен! - Ми, няма лошо. - Има, защото явно още съм си с очилата за 3D