Горски легенди
Гледайки към близката долчинка, видях два субекта и реших да се приближа – явно в гората ми се засилва любопитството. Не след дълго бях на около пет метра зад тях и заслушах разговора им, скрит в шиклите: - Дай да седнем тук, сине, и да послушаме мъдрия глас на гората. - Но аз нищо не чувам! - Е, как така? Глух ли си? - Други звуци имам в главата. - Вие съвсем забравихте гората; забравихте, че човек не е роден пред компютъра; забравихте, че само планинският вятър може да направи един човек истински. - Е, ти, едва ли си расъл в гората. - Като не чуваш нея, слушай поне мене: Преди много години, когато вятъра гордо изваял скалите около нас, Господ се зачудил какво още трябва на тази великолепна скулптора. Мислил ли, мислил, но не можал да се сети и накрая с неохота казал на високомерния Вятър, че е създал нещо съвършено. Вятъра, разбира се, навирил още по-високо нос и полетял в небесната шир. Водата обаче му завидяла за признанието, което бил получил, и наводнила произведе