Азбука
А ко питаш се често, къде е Б ългария, къде са нейните зелени гори? В себе си ще откриеш карта, скрита дълбоко, уви! Г оре на нея ще пише: „ Д унав съм аз, момък висок, е диният ми край беше… поробен, а другия ж ивя сляпо в измислен разкош… З имата обаче настъпи и по мен затропаха хиляди крака – Й ордановден беше ги кръстил с надежда – к ъм борба водеха те новите си имена… Л авина неусетно помете м илионите зверски сърца, н адежда заискря в очите човешки, о бич се изписа на всяка уста…” П од гордия надпис ще видиш р ебра планински, пълни с кръв, с ъбрали народните вопли, т урили на робското спокойствие кръст… У бихме отдавна нашите герои, ф анатизъм в очите ни сега гори – х раним се само чужди истории ц оцаме от мръсни европейски пари! Ч акаме вечно за нещо, ш ило слагаме във всяка торба, щ е пребъдем ли, или умрем смешно; ъ гъл ли ще бъде винаги наща страна? „ ь ” е любимата ни буква – ю наци сме ве