Имам я
“…щом любов нямам, нищо не съм.” апостол Петър. Имам я – в мене гори, стене, пищи, като изгорена трева… Имам я, но какво от това! На мен обич ми трябва – да знам, че и по нейното тяло тръпки прокарва, жадната девица в бяло… Да знам, че и тя не е цяло! Имам я – тя е като дете плези се, реве, храня я с мъгляви надежди. Имам я, но към безсмислие ме отвежда! На мен обич ми трябва – да знам, че и по нейното тяло тръпки прокарва сексуалното желание вряло… Да знам, че и тя иска начало! Имам я и искам да я споделя, пиша, думи редя върху белите листи. Имам я, но ръцете ми са нечисти! На мен обич ми трябва – да виждам, че и тя не издържа, следи остава върху тялото си и поглед извръща от срам, но страха ѝ я не пропъжда! Щом пиша, значи отново съм сам!