Танц
Вдъхновено от спектакъла „ Натемия” (НАТФИЗ) Нима ръцете ми не са за тялото ти огнено длето? Нима не мога да те задоволя? Аз съм почва, ти жадно зърно! Нима като стоиш там – на сцената, в мрак обвита, залата не е слънчев храм? Ще те разчупя като мека пита! Нима в този буен танц погледа ми не ще опита от теб? И после бесен транс… Разума никой го сега не пита! Нима когато всичко спре, и ти в ръкопляскания обвита, с поглед мен не ще съзреш? Вече съм личност разбита! Нима с длани не ще събереш душата ми? На парчета тя отлита… Нима в небето няма да ме съзреш? Заради тебе аз сега съм птица!