Въпроси
Дали се усмихваш поне, докато четеш ме? Дали ме чакаш като дете и погледът горещ е? Дали има някаква искра, или обливам ледни брегове? Дали в тази игра погледът ми ще съзре нещо зареждащо, нещо зелено, нещо каращо лицето ти да става червено, нещо лишено от женска кокетност; нещо избягало от вечна предметност, неискащо стихоплетства и думи за вечност… Любовта не иска човечност, не иска суперлативи; а да отриеш у другия това, което близките му са скрили от него, а после да заплюеш света им с усмивка и да заровиш свойта обвивка. В идеализъм заспивам, топлен от подобни въпроси, а на сутринта пак откривам познатите ми празни подноси!