Жълтата хроника
Блъскам по секцията, за да събудя Жорж. Звънят и аларми. Накрая след около час му звъни някаква актриса и той става. Пак ще се ходи в Шумен, но този път влакът е на колела. Ботевград, после центърът на света Ябланица и накрая безкраен прав път до Велико Търново. Безкраен път и безкрайно мрънкане от моя страна. Накрая виждам познатия паметник с трансформърсите , стигнахме. Четенето е почти към края си, но все пак успявам да хвана представянето на Червенокоска. Глас ли бе да го опишеш... Обясняват ми, че дясната ми ръка е здрава. Появява се и Пийвайло - вече не е с бежовото яке и може би заради това са му дали да си представя книгата. На представянето му си спомням за младите години на Уго Чавес. Пийвайло Чавес ли бе да го опишеш... Оказва се, че с Жорж ще сме съквартиранти с Пиер Кюри у него е и ключът. Отиваме до стаята, там се пие уиски. Пиер ни разяснява, къде е допирната точка между ядрената физика и поезията, но той не знае още, че и Мария е тук, Мария все още Склодовска. Тръгв