Плодово
Не обичаше човешките думи. Винаги му казваше, че погледа му е бананов, когато я посрещаше и ананасов, когато я изпращаше. Той го разбираше като весел и тъжен, но не беше баш така. Нямаше как да знае какво мисли, винаги се опитваше да я разбере, правеше ѝ досадни анализи, докато бяха заедно; но пак не се получаваше. Тя не се издаваше, казваше, че в момента ѝ е прасковено и ако не иска да ѝ стане черешово, а на него – вишнево, да спре веднага. Той не спираше, започваше да вади кирливи ризи от миналото ѝ, давайки ги за пример, а тя просто млъкваше. Ставаше ѝ тиквено, гледаше нагоре, мислеше за хубави неща и не му обръщаше внимание. В такива моменти той самия разбираше, че е нейния грейпфрут. Тя отдавана го знаеше, търсеше го, когато искаше да ѝ е стипчиво, да се разсее от портокалите. За него света беше лимонен, за нея – прасковен. Тя му се радваше, защото ползваше кората му за торти, а той – защото обичаше, че е мъхеста. Общото между тях си оставаше това, че никой не ядеше семките им.