Снежни истории
Сняг навсякъде. Студени вълни те обливат, но ти не спираш, вървиш и гледаш безкрайното млечно море. Ботушите се хлъзгат – всичко е изтръпнало. Знаете ли? От дете не съм опитвал ледената прегръдка на снега, та сега реших да тръгна по стръмния склон и после като обезумял да се спусна надолу, забравил за реалността… Вървим тежко – всичко около нас се усмихва. Безброй заспали клони се събуждат от своя сън и учудено гледат към изтръпналите ни лица. Те не очакват точно сега някой да нарушава покоят им, но въпреки това ни се радват. Колко далече стой Чипровци сега, колко малки са къщите? Нима трябва да се качваме толкова високо,та да проникнем зад маската на този град? Нима сме толкова слепи? Коловозът се стеснява, снега става все по-опърничав, пред мен започват да играят безброй шарени образи. Очилата се замъгляват. Зимата ме обръща. Аз обаче не спирам, не ѝ се давам, а си спомням за килимите. Като дете често мърсях килима в хола, без дори да помисля за неговото лице, без дори да