Когато Виена

Когато пристигнах, нощна Виена беше като тих валс: светлини, празни улици и красиви сгради - беше и очаквано да е така. Помислих си, че всичко в този град ще носи този дух, докато някакъв трамвай не премина зад мен. Музиката веднага се смени на транс, а около мене се появиха и няколко пияни групички. Огледах ги – бяха си същите само дето музиката, на която се бяха напили, едва ли е била чалга. Поправих се след като видях и сръбска групичка, пееща си още „Иди док си млад” на Цеца. Хвана си ме  носталгия по Балканите и се огледах дали колелата около мен са заключени. Имаше дори количка от супермаркет, но и тя беше заключена. Опитах се да я отключа по някакъв начин, понеже чантите вече наистина ми тежаха, но беше безнадеждно – щях да си ги нося на ръце.