Страхът
Страхът стой в нашите души и яде ги яростно отвътре спри човек замисли се ти какво ще остане от тебе утре. Няма да имаш вече светлина очите ти ще бъдат тъмни, загледали навън света ще търсят материални нужди. А господарят яростно ще дърпа тежките окови на страха, които ти сам създаде вътре в своята душа. Но слънцето ще ти напомня за волята вътре в теб, която нетърпеливо чака да тръгнеш яростно напред. Забравил за вековните окови, забравил за страха и подлостта, освободил се от простите неволи ще откриеш пълна свобода. Тогаз страхът ще падне, премазан от душевна светлина, и всички хорa горди ще заблестят с грейнали сърца