когато очакваше пролет
се разболяваше
се начумерваше
насрещният вятър
вярваше че е дърво
и му казваше
сега не е време за листа
така не се чака пролет
трябва да нямаш нищо
дори мълчание
особено него
когато идваше пролет
търсеше я в есента
търсеше я в спомените
но веднъж чу глас
хей смени си очилата
аз ще се родя през лятото
тогава дърветата
най-силно обичат
но аз не съм дърво
разбира се че си
аз пък ще бъда вятър
