когато очакваше пролет
когато очакваше пролет се разболяваше се начумерваше насрещният вятър вярваше че е дърво и му казваше сега не е време за листа така не се чака пролет трябва да нямаш нищо дори мълчание особено него когато идваше пролет търсеше я в есента търсеше я в спомените но веднъж чу глас хей смени си очилата аз ще се родя през лятото тогава дърветата най-силно обичат но аз не съм дърво разбира се че си аз пък ще бъда вятър