Устни
Беше тиха, докато четеше „Настройка на микропроцесорни схеми”. Настройваше само устните си, рисуваше информационни шини по тях. Отначало слагаше показалец над горната си устна, мърдаше го по протежението ѝ, след това започваше да обикалят цялата уста, накрая прокарваше цялата длан с горната част отгоре, стигайки до върха на пръстите, задавайки входното напрежение. Всичко беше на заден план, само дивата ѝ амбиция и устните съществуваха. Тя щеше да стане инженера с най-гледаните устни. Опияняваше с това движение, метафорите ми бягаха и започвах да взимам термини от това, което четеше, въпреки че го ненавиждах. Постепенно конекторите се свързваха, устните ѝ се събираха, алармата изпиюкваше. Спираше с четенето. Аз получавах сигнал, размърдвах се. Тя започваше да прави нещо друго, в което не участваха устните. На мен ми ставаше безинтересно. Започвах да чета нейния учебник, ненавиждах, че не е продължила с „опроводяването” на устните си. За утеха разбирах електрониката: когато отваряш