In principio erat Verbum

 българия - бог с   русия - сияещ   сърбия - сърб   чехия - маха  полша - празнотата   словения - чрез слово   словакия - и с мисъл   хърватия - хвърля   беларус - светлина   украйна - по границата   македония - като слънце   босна - босо   черна гора - и черно

аман от свободни електрони насочено движение на заряди точно определена маса привличане и отблъскване период на полу-paзпад на чувства на мисли на връзки ти коя беше аман от антибиотици антигенни тестове и спомени за от  към когато е новолуние трябва да се изчистиш физиката на тъгата  да стане биология  или математика  научи се да изваждаш не да се делиш да изваждаш богохулна наука от душата си процесваш суета плащат ти с цифри замениха оръжията с камери Бог с интернет  любовта с търпимост добре че поне преиздават  средновековните книги вирусът е пилето  преди хиляда години ни пращаха ангели сега само гълъби  преди две хиляди години  ни пращаха богове сега електричество и платки  една мъгнитна буря може да спре тока на Земята  и може би   само този апокалипсис  бихме разбрали

когато очакваше пролет се разболяваше се начумерваше насрещният вятър вярваше че е дърво и му казваше  сега не е време за листа така не се чака пролет трябва да нямаш нищо дори мълчание  особено него когато идваше пролет търсеше я в есента търсеше я в спомените  но веднъж чу глас  хей смени си очилата аз ще се родя през лятото  тогава дърветата  най-силно обичат  но аз не съм дърво разбира се че си аз пък ще бъда вятър

главоболие без/със грип самолечение  преди датата обявена за последна пълнолуние  къде ще съм утре - питат ме тези въпроси  ми напомнят  за границите  постоянно граничната  главоблъсканица ти коя беше не, чакай знам само датата ти  тези хора ми я казаха те всичко ми казоха  не, не ги познаваш  всичко останало е без значение  разбира се че съм  пристрастен към теб просто избери друго лице явно тя си е тръгнала доста отдавна  вече не ѝ трябва нейното  поне наоколо точка обикалям в кръг около нещо зимата съм най-далеч лятото съм най-близо със сигурност не го познавам най-прагматично би било да очаквам само себе си но това било по-скучно и от лицето ти когато си непозната

непостоянност не се сродява с очакване безгрижие не търси грижа самолюбие  не цени друго такова когато си отиде остана само свещта която запалиме в началото не виждам фона зад нея какво е било какво ще дойде не знам  когато си отидох остана само малко  от восъка този с които те обвих за да те разбера  малко по малко  той изчезваше зададохме срок на годност на тази среща думите разваляха действията пречеха всеки проектира това което не търсеше  напук се случваше  светлината но тя се измори  от нас непостоянност не се сродява с очакване безгрижие не търси грижа самолюбие  не цени друго такова  

  ти там запознавайки се искаше тъмнината ми сега  когато сме заедно си светла  и шумна   прибрах се в теб за да открия  че мога всичко особено в сряда  не говоря  за това  само те наблюдавам разделечаваме се  като махало и късно вечер когато те няма осъзнавам че тракането по стената  не е нечие щастие ами просто  разкачена жица връзвам я както ще вържа и теб когато отново поискаш тъмнината ми

някой иска някоя ахилесовата си пета няма те  искам нищо антракт  не говоря  има те  някъде артистична неканена извор  на азбуката ми нежна  и черна  неразбрано червена артерия  но  измамно нарязано аз някой иска някоя ахилесовата си пета

пази се  кралицата на спомена е руса  или пък черна може и къдрава все тая помниш само усещане усещане за жена която може би е все още момиче тя си знае как стои на вратата отмества се в последния момент не я пускаш да си ходи не те пуска да влезеш тормози те или по-скоро себе си вечно сама ти си имаш нея виждаш я навсякъде без да знаеш коя е или пък и при нея е същото не си говорите за това само се разминавате   минава бавно покрай теб преситен от неща помниш само дрехите  и парфюма й искаш да спиш с нея не да говориш не да се запознаваш всички предишни  са усещали че има друга а има ли или са го правили по навик а какво ще усети тя.. всеки път като се влюбиш смяташ че ще е тази после нещо става спираш да търсиш да говориш живееш за себе си докато започнеш да мислиш в множествено число  

oбучават ме  как да чета очакването ти малко цвят тук малко притеснение там въздъхване карантина която сближава аз обаче вече искам да си говорим  както слепите докато се целуват

жълто и червено червено и жълто  не очаквам не говоря ти помниш има само едно правило жълто в червено червено в жълто без да се смесват но заедно както беше преди да дойде ада сега съм смъртта сега си небето представих си миналото не ти отива днешната суета искаш си пак езерото където ме заведе по горската пътека без пластмаса без GPS отиде там  където ще сме само аз само ти в жълто и червено в червено и жълто разменени  за ужас на всички

когато влезе беше есен очакване за залез и тревога   представих ти се отдалеч  усетих мирис на душа  изгонена в дъжд от сълзи   от родните цвете от пчели раздаващи мечти очаквани очакващи очакване за доброта във всеки дъх потокът обгръща краката ти ако беше дърво щеше да си череша сочна и сглобена от хиляди сърца  по двойки сплетени блестящи над  лятото ти си май когато вали кокиче което пронизва кората на  стария бук   ти си надписите след филма на който съм плакал когато остана се върна луничката в живота ми и носа ми вече е цял

жена ми ми каза: Имаш си жена, тръгвай си! оттогава се въртя искам да ти викам  то на квадрат поне девет месеца приеми го за теорема ти минус ние равно на минус мен фокусирам  остатъците ти за да получа сиво за дъното ми се минава през крилцата ти зърната ти образуват  триъгълник

Миещите мечки избираха господарката си, когато луната е нарастваща аморално

Ти си агресията на нулата неизвестно само с един член корен квадратен от чуждите грешки мъката на непознатия очакване по чуждо тяло равенството на душата ми Ти си есента на математиката

имаш един часовник навиваш го около някого 40 часа остават до края имаш една съдба чакаш постоянно нова 38 часа остават до края имаш един дом оставаш го заради пари 36 часа остават до края имаш една вяра покръстват те в друга 34 часа остават до края имаш една страст сватосваш я за друг 32 часа остават до края имаш една луна пишеш за нея на новолуние 30 часа остават до края имаш няколко цигари чупиш запалката в земята 28 часа остават до края имаш няколко бири замеряш чайките с тях 26 часа остават до края имаш една илюзия порастваш далеч от нея 24 часа остават до края имаш една жена даваш ѝ последния си ден нейната нощ ти остава до края

  А ко питаш се често, къде е   Б ългария, къде са нейните зелени гори?   В себе си ще откриеш карта, скрита дълбоко, уви!     Г оре на нея ще пише: „ Д унав съм аз, момък висок,   е диният ми край беше… поробен, а другия   ж ивя сляпо в измислен разкош…   З имата обаче настъпи   и по мен затропаха хиляди крака –   Й ордановден беше ги кръстил с надежда –   к ъм борба водеха те новите си имена…   Л авина неусетно помете   м илионите зверски сърца,   н адежда заискря в очите човешки,   о бич се изписа на всяка уста…”   П од гордия надпис ще видиш   р ебра планински, пълни с кръв,   с ъбрали народните вопли,   т урили на робското спокойствие кръст…   У бихме отдавна нашите герои,   ф анатизъм в очите ни сега гори –   х раним се само чужди истории   ц оцаме от мръсни европейски пари!   Ч акаме вечно за нещо,   ш ило слагаме във всяка торба,   щ е пребъдем ли, или умрем смешно;   ъ гъл ли ще бъде винаги наща страна? „ ь ” е любимата ни буква –   ю наци сме ве

Плиска – базиликата Плиска потънала в мъх с олтар от небе свещи – фотоапарати налягали поети вместо икони само гущерите идват тук да се молят другите се препичат Мадара – голямата пещера Захлупен от камъни си пуша трева говоря си с тях и се смея на скалните им вицове Клетка Окована мечка с тениска на Pink Floyd седи и гледа стената

Останала далеч от самотата ще откъснеш лист от нежна роза и чувствайки се център на земята ще поемеш щастие свръхдоза. Опиянявай, скъпа, опиянявай моята душа с огнени очи и не забравяй, скъпа, не забравяй че сбъдват се нашите мечти. А на прага на морето  стоят разпилени хиляди души и горе нейде на небето радва ни се Той, присвил очи. Защото вижда в моя поглед, как се отразява твоята душа и знае, че за нас ще бъде пролет всичко до края на света. На розата ги няма веч листата похаби ги ти с нежната си страст и остáви ми дори рана на устата, но тя е обща – аз съм вече твоя част.

Смених ѝ струните – засвири. Измих я – блесна. Потърсих сълзите ѝ, но са се скрили. Погалих я, но тя заекна. Попитах я защо, не каза. Явно не ѝ се свири с мен и с моята проказа да смятам, че жените все се крият. Оставих я настрани – не трепна, не потърси моята ръка, не пожела реакция ответна – сама остана и замря. А аз реших да пиша… И с теб ли ще е така: ще чувам, че някой зад мен диша, без обаче да ме докосва с ръка; ще се показва нещо, само когато струните опъна преди това, а после ще мълчи гордо като злато, като замръзнала стара мома. Спокойно не съм казал на никой тайната, че смених ти струните, хора не съм викал – просто намерих си работа в сферата на услугите. Предложите ли красив образ, аз го описвам отлично. без доблест, без чувства към нищо. Предложите ли снага на китара аз я пречупвам и с влажна, измита ръка без срам кабела ѝ изключвам. И ти замлъкна, замирайки до другата, приела ме само в името на услугата: да свиря на нея, да я к

Светът странен е, бързо се променя, за миг тъмни обляци покриват росната трева      и тя става тягостно зелена, излъчваща мъртвешка красота. Тежки мрачни клони се оплитат и остри секи хвърля върху нас те не ни питат какво правим в този късен час. А ние сгушени седиме и гледаме слънцето пред нас, запалено от чувствата ни силни, изгасващо само след смъртта.