Бързай
Все бързате! Да, аз съм лентяй, ама вие за какво бързате, и все говорите в трето лице – нямате време да видите себе си ли? Имало едно време един сайт с едни хора. Някои качвали, други чакали; някои завиждали, други се радвали; някои четели подобни бози, други отминавали – но всички бързали. Бързали да отворят пощата си, бързали да се влюбят, бързали да напомнят за себе си. Всички се движели толкоз бързо, че Времето решило да не ги гони и отишло в една кръчма. Там срещнало мен. Мен стоял неподвижен и ме чакал да измисля как хем да използвам местоимения в първо лице единствено число с глаголи в трето, хем да не звучат като имена на герои, а да е ясно, че говоря за себе си. Времето седнало и си поръчало една водка. Мен го последвал (не измислих и до сега такъв начин – така че така ще караме). Водката в тази компания била великолепна – бавно се стичала по гърлото, само галела мозъчните клетки и никога не свършвала. В един момент обаче Времето поискало сметката ( било явно също отегчено)