Out of space
В лудостта им имаше някакво творчество – обичайното бибиткане и чалга беше заместено от директно спиране и диво техно . Башар направо спираше, когато видеше нещо впечатляващо на тротоара, после надуваше клаксона, за да покаже може би, че и колата иска да я шляпне, а след това тръгваше. Той беше арабин, мразеше Америка и обичаше хората. До него седеше Wiz в синьо (може би от Люлин) и макар че често удряше Башар по рамото и му обясняваше, че кара като селянин, а тук вече сме в центъра и трябва да е по-културен; гледаше дори още по-налудничаво от него и сериозността никак не му отиваше. Единият от тях беше джудист, другия – кикбоксьор; двамата заедно – философи. Мен ме определиха като заложник, а аз постоянно се смеех от задната седалка. Търсихме бар с наргиле. Спряхме в някаква забутана пряка около НДК и се разбрахме да запомним къде е колата, което едва ли щеше да стане, закономерно бяхме загубили чувството си за ориентация. След това обикаляме около половин час в кръг, докато намерим