Чайките
Тя обичаше да замеря чайките със счупени игли. Може би го правеше, защото мразеше техните клюнове – дълги и остри, сякаш пронизващи горкото небе. Когато не се занимаваше с донкихотовски задачи, Ирина най-често повръщаше в някоя от лабораториите на университета или просто кротко пиеше кафе, гледайки как другите го правеха. Докато целеше чайките при нея идваше една черна котка и започваше да ѝ се гали, сякаш беше благодарна за нещо. Котката всъщност се галеше на всички, но Ирина веднага съчини историята, че тя е преродената богиня на морето, а котката – бивша риба убита от ято чайки. Понякога Ирина уцелваше по някоя чайка и започваше да скача, сякаш беше олимпийска шампионка по хвърляне на копие, лека категория обаче. Церемонията ѝ завършваше със заставане на ръба на Морската градина и заплашително викане към останалите чайки. След като вече беше напълно показала своята сила, тя започваше да обикаля безцелно парка в очакване да срещне него – лаборанта; от когото винаги крадеше иглит