Фантом от мисли
Далеч от думите ужасни, далеч от лъжите ти отровни. Затворих се и дано изгасне пламъкът на мислите ми болни. Дано отидеш си и ти безмълвна. Махни се! Стани безплътна сянка. И едва тогава ще мога да се върна назад щастлив с познатата осанка. На човек, който е забравил болката от лъжливите любови и нищо никъде не е оставял, а е пълен с живот и воля. Искам пак да приема този образ, но искам и с теб отново да изгарям! Какво да правя, това е няква болест . Душата си - постоянно да раздавам. Аз съм сбъркан странник, търся любов без воля. Аз съм прост изгнаник и мога само да се моля. Пред такива като теб, царице на моето нещастие. Коленича винаги най-отпред, за да получа поредното причастие. Но то никога не е последно все ми казваш:„Ела отново”, и аз докато се чудя, дали е редно пак си предлагам сърцето като ново. И в миговете след тези срещи изпълвам с илюзии – стари листи, и съдбата стой пред мен, и се блещи - радва се да повтори думите предишни. „Ти с