Фантом от мисли
Далеч от думите ужасни,
далеч от лъжите ти отровни.
Затворих се и дано изгасне
пламъкът на мислите ми болни.
Дано отидеш си и ти безмълвна.
Махни се! Стани безплътна сянка.
И едва тогава ще мога да се върна
назад щастлив с познатата осанка.
На човек, който е забравил
болката от лъжливите любови
и нищо никъде не е оставял,
а е пълен с живот и воля.
Искам пак да приема този образ,
но искам и с теб отново да изгарям!
Какво да правя, това е няква болест .
Душата си - постоянно да раздавам.
Аз съм сбъркан странник,
търся любов без воля.
Аз съм прост изгнаник
и мога само да се моля.
Пред такива като теб,
царице на моето нещастие.
Коленича винаги най-отпред,
за да получа поредното причастие.
Но то никога не е последно
все ми казваш:„Ела отново”,
и аз докато се чудя, дали е редно
пак си предлагам сърцето като ново.
И в миговете след тези срещи
изпълвам с илюзии – стари листи,
и съдбата стой пред мен, и се блещи -
радва се да повтори думите предишни.
„Ти си сам и ще останеш в мрака
на нейните властни мисли.
И сърцето ти винаги ще чака
потоци от нови лъжи нечисти.
Ти си свикнал да си сянка
и сега не ще изгрееш.
Ти си малка, черна бръмка
соло няма да запееш”.