Поетът
Поетът, приятел на морето, простираше ръце към сивата тъма и молеше се на небето: „Спаси ме, Нептуне, от тази съдба!”. Поетът, приятел на морето, от книгите потъваше бързо, с финес, и печал изпълваше сърцето: „Защо излезнах с лодката си днес?”. Поетът, приятел на клишето, лежеше там, връз морската тъма, а стихосбирките, потъващи в морето, шептяха на раздяла: „Не пишете с лека ръка!”.