Огледало
Приятелю, как само ти завиждам! Чак се дразня на себе си…Всеки ден пред теб застават хиляди красиви жени и започват да се кълчат, усмихват, ядосват, всъщност няма значение, какво ще правят, важното е, че ти си центъра на внимание и то без да си промълвил нито дума. А аз трябва всеки ден да поддържам сваляческия си имидж, да ги черпя кафета, да ги разсмивам и още куп глупости, за да стигна до твоя резултат. Това наистина ме изморява и вече искам да не ми се налага да го правя, но всичко около мен се върти около това и като почнеш от шефката, и стигнеш до продавачката нямам друг път освен този на Казанова. Но чакай защо не опитам да влезна в теб. Така ще мога да си почина малко, без да забравям нежните женски извивки (протяга ръка към огледалото и се опитва да бръкне вътре). Не става! Как пък винаги се появява друга ръка и ми пречи. Да, бихте ми казали, че това е глупава констатация и ясно, че така ще стане. Но погледнете нещата от друг ъгъл, ако не ставаше така ние щяхме да си влизам