Сурва в Перник
Кожи, бяс, побеснели животни изникват от всеки ъгъл, нападат ме и искат да съм като тях, а аз просто вървя… Какво ли е това място? Какви ли са тези хора? Защо са полудели? Сигурно се намирам на парада на лудите! Явно тук ми е мястото – сред оглушителен шум, забравени традиции и хора, търсещи забавление. Явно езическият бяс вече се превърнал в консуматорски… Сега вече не гоним зли духове, а душите си – искаме да ги запратим на място, където няма скука, няма досадни реклами. Точно заради това аз хванах влака и дойдох тук – исках да захвърля поне за малко глупавия телевизор, исках да усетя истински студ, исках да бъда човек. Но, както се случва с всеки затворник, се нахвърлих на първото срещаното нещо. То, разбира се, се оказа друга лъжа, много по-стара от „www”, в която хората продължават да търсят спасение. За какво, за Бога, сте измислили интернета, за какво? Просто можехте да ни раздадете по една кожа, по един звънец, и да бъдем щастливи, без да даваме пари за зеленясали оч