Слънчеви петна
Дали беше от времето, той не знаеше, но всичко се промени в този град. Изчезнаха слънчевите петна, който иначе се мъдреха ежедневно в краката му, изчезна лекия вятърът с своята суетност, изчезна и споменът за нея. И то както се беше появил – меко, топло и непоканено. Остана само гледката, която се процеждаше между щорите, и стаята, пълна с женски джунджурии. Есента морето свързваше с Дева, но не защото започваше след тази зодия, а защото тя бе неговата първа любовница. Да, с лятото бяха много добри приятели, но кой би предпочел приятелството пред страстта, кой би се крил цял живот зад хвалебствия и измислено разбирателство, вместо да гони яростно нечии опустели брегове. Женските стаи винаги са като градини. Всичко е шарено, светло и подредено, но и някак далечно и чуждо. Докато мъжките са просто един гюм, в който всеки може да си намери нещо забравено, да си остави нещо ненужно, или просто да си легне на топло, чакайки някого. Той много добре знаеше, че сега не е на бунището