Т и Е
- Минават много хора под нас. - Минават. - И повечето бързат. - Бързат. - А дали са самотни? - Самотни са. - Но защо е така? - Науката не ми дава такова обяснение. - Но това е много тъжно. - Такова е. - Ти си много лаконичен нещо… И не ми отговаряй - „Такъв съм”, а поясни защо е така. - Може да е заради науката, знам ли? Все пак аз съм началото на думата: „Технически”. - О, не се оправдавай, нали знам какви дрънкалници са професорите. Не е от това. Просто нещо ти е станало. Нещо е премахнало твоя блясък, както и моя де. И искам да ми кажеш какво е това нещо. Та нали под нас минават млади хора, пред който света тепърва ще разкрива блясъка си, а ние седим тук, бледи и посърнали. - Сега просто искаш да ме предизвикаш да ти разкажа някоя история с тези твои приказки. Но аз наистина съм почернял и нямам желание. И професорите не са дрънкалници, а винаги говорят по същество. - Добре де, добре де. Но…просто ми липсват твоите истории така както ми липсва времето, когато под нас