Т и Е
- Минават много хора под нас.
- Минават.
- И повечето бързат.
- Бързат.
- А дали са самотни?
- Самотни са.
- Но защо е така?
- Науката не ми дава такова обяснение.
- Но това е много тъжно.
- Такова е.
- Ти си много лаконичен нещо… И не ми отговаряй - „Такъв съм”, а поясни защо е така.
- Може да е заради науката, знам ли? Все пак аз съм началото на думата: „Технически”.
- О, не се оправдавай, нали знам какви дрънкалници са професорите. Не е от това. Просто нещо ти е станало. Нещо е премахнало твоя блясък, както и моя де. И искам да ми кажеш какво е това нещо. Та нали под нас минават млади хора, пред който света тепърва ще разкрива блясъка си, а ние седим тук, бледи и посърнали.
- Сега просто искаш да ме предизвикаш да ти разкажа някоя история с тези твои приказки. Но аз наистина съм почернял и нямам желание. И професорите не са дрънкалници, а винаги говорят по същество.
- Добре де, добре де. Но…просто ми липсват твоите истории така както ми липсва времето, когато под нас, в градинката, не се опитваха постоянно да хващат интернет, ами се целуваха…Ех…!
- Много си бил романтичен Е. Само жалко, че в надписа няма някоя А. Но, да, така е, то да ни бяха раздали и на нас по един лаптоп. Но любовта все пак е наоколо. Вчера един дойде да пише в Skype и по гримасите му изглеждаше, че е с момиче.
- Офф, дай Боже, че ми омръзнаха вече тези приказки за семестри и дискотеки. Но май времето на идеалистите отмина вече.
- Не е, разбира се, просто са по-малко сега, но в това си има една голяма полза – историите са по-истински и ние трябва просто да се оглеждаме.
- Взел си май оптимизма на асистентите. Да, дано е така. Та да те питам коя ти е любимата зала ?
- С това вече ептен ме предизвика да разказвам. Ела да седнем долу, за да ти разкажа нещо. Живота е като да вървиш по тази пътека от лампи – настоящето винаги изглежда тъмно и човек се заслепява от блясъка на миналото или на бъдещето, но никога не се радва, че истинската светлина е точно под него. Та да не споменавам имена героите ще се наричат – Интеграл и Производна.
- Ти бъзикаш ли се?
- Не, разбира се, може пък така да схванеш висшата математик. И така… те двамата бяха противоположни, както намирането на производната е обратното на интегрирането, но както знаем първото води към второто и второто към първото и това не само в математиката е перфектна връзка. Тя му помагаше за изпитите, а той имаше само една единствена грижа – да не се изпълни максимата : „ Жена без любов е като цвете без вода, т.е. увяхва”. Минаваха дните, седмиците и сезоните, но всеки ден той я чакаше тук, под надписа, целуваше я и след това разбираше от нея какво са учили през деня. Защото Интеграл, разбира се, не беше ученолюбив и един ден спеше, друг работеше и срещите с нея бяха единствените му лекции. Като се срещнеха те отиваха в отсрещното кафе, след това в общежитието и всичко се повтаряше. Но един ден тя погледна в бъдещето, прииска ѝ се да стане най-добрия специалист и замина за чужбина. Той, разбира се, остана тук, воден от нуждата да ѝ направи напук, и постепенно се обърна към миналото си, връщайки се към стари връзки и безделно пиянстване. Да пиенето си е хубаво нещо, но само когато е породено от щастие, а при него беше от отчаяние. Дните минаваха, а уравнението на любовта остана неизвестно, защото, както знаем - от производната, за да получим началното уравнение трябва да използваме интегриране.
- Хубаво, че около нас няма студенти, че щяха да ги заболят главите от твоите термини, но иначе математиката има явно връзка със живота, поне от твоята история така излиза.
- Отново започнаха да се сменят седмиците, месеците и сезоните, но предишната щастлива монотонност беше изчезнала. Е, да, той все пак завърши университета, подпомогнат от друга колежка, но не стана нищо повече от техническа поддръжка към фирма за осветление… Един ден в зала 1153 доцентката попита :
-Какво трябва да използваме, за да получим от тук началната функцията?
- Интеграл, разбира се – отговори някой.
- Казва се интегриране, колега - поправи го важно тя.
- Не, госпожо, аз се казвам Интеграл! – отвърна ѝ той и отиде при нея.
И така Производната стигна до своята начална функция, преоткри своето щастие, и най-важното… намери отново него. Та идеята е: ако бяха осъзнали, че стоят върху светлина, нямаше да гледат нито напред, нито назад, а просто щяха да се усмихват.
- Май трябва да идеш в Hollywood – каза възхитено Е.
- Ми в днешно време ще е по-добре да съм в Bollywood, май.
- Най-добре си остани тук. Какъв ще стане надписа, ако се го няма Т-то?
- Такъв - какъвто, ако се махнеш ти.Това безсмислен въпрос! Защото ние тук, щем или не щем, трябва да спазваме девиза на мускетарите, иначе университета остава без име.
- Добре, добре поласкан съм, – отвърна Е – но нека и аз да ти разкажа някоя история.
- Давай!
-Надниквайки в чертежа на една колежка, забелязах, че тя беше оставила нещо повече от старание в него, беше оставила собствената си история…В центъра на листа стояха само два елемента – винт и шайба.
- Пак ли ще е любовна история? – засмя се Т.
- Дам!
- Продължавай.Може и да размекнем сърцето на декана с тези истории! – каза Т.
- Може! Хайде да продължавам:
- И ти ли си вариант 4 – попита шайбата.
- Ами, да – каза той.
- Тогава да започваме.
- Хубаво.