Размисли без чаша
Гледам интервю на Карбовски със създателя на списание „Егоист”. Не го казвам по име просто защото едва ли не го виждам за първи път. Това, разбира се, е плашещо за мен. Не за друго, ами просто защото е тъпо. Тъпо е, защото този човек до голяма степен говори на мой език. Чудя се дали моето поколение има такова списание, по facebook чета женски стихове, които напомнят Силвия Плат; разкази, които са си недоносен Буковски. Може би това, че съвременните хора, които пишат, имитират точни такива автори е знаково, самото списание „Егоист” го няма, но културата, която е налагало, я има. Друго ценно нещо беше, че двамата до голяма степен обясниха това, че в крайна сметка ние тука в България сме винаги встрани от центъра, бил той Холивуд или пък Москва. Все тая е в крайна сметка кой е града, някак тука не се прави изкуство, ползвайки се националните особености, ами все се копира. Сега се сещам за един коментар, по повод на Камен Калев май че „Да, той е добър режисьор, но в крайна сметка защо