Смених ѝ струните
Смених ѝ струните – засвири. Измих я – блесна. Потърсих сълзите ѝ, но са се скрили. Погалих я, но тя заекна. Попитах я защо, не каза. Явно не ѝ се свири с мен и с моята проказа да смятам, че жените все се крият. Оставих я настрани – не трепна, не потърси моята ръка, не пожела реакция ответна – сама остана и замря. А аз реших да пиша… И с теб ли ще е така: ще чувам, че някой зад мен диша, без обаче да ме докосва с ръка; ще се показва нещо, само когато струните опъна преди това, а после ще мълчи гордо като злато, като замръзнала стара мома. Спокойно не съм казал на никой тайната, че смених ти струните, хора не съм викал – просто намерих си работа в сферата на услугите. Предложите ли красив образ, аз го описвам отлично. без доблест, без чувства към нищо. Предложите ли снага на китара аз я пречупвам и с влажна, измита ръка без срам кабела ѝ изключвам. И ти замлъкна, замирайки до другата, приела ме само в името на услугата: да свиря на нея, да я к