Смених ѝ струните
Смених ѝ струните –
засвири.
Измих я –
блесна.
Потърсих сълзите ѝ,
но са се скрили.
Погалих я,
но тя заекна.
Попитах я защо,
не каза.
Явно не ѝ се свири
с мен и с моята проказа
да смятам, че жените все се крият.
Оставих я настрани –
не трепна,
не потърси моята ръка,
не пожела реакция ответна –
сама остана и замря.
А аз реших да пиша…
И с теб ли ще е така:
ще чувам, че някой зад мен диша,
без обаче да ме докосва с ръка;
ще се показва нещо, само когато
струните опъна преди това,
а после ще мълчи гордо като злато,
като замръзнала стара мома.
Спокойно не съм казал
на никой тайната,
че смених ти струните,
хора не съм викал –
просто намерих си работа
в сферата на услугите.
Предложите ли красив образ,
аз го описвам отлично.
без доблест,
без чувства към нищо.
Предложите ли снага
на китара аз я пречупвам
и с влажна, измита ръка
без срам кабела ѝ изключвам.
И ти замлъкна, замирайки до другата,
приела ме само в името на услугата:
да свиря на нея,
да я карам да мисли,
да пиша епопея
за потоци сребристи…
Редят се клишета пред мен
и после пак клишета
Стига съм се държал за парапета,
нека по-добре да падна
в любовта пò човешки измамна.
Вече станахте две
с бляскави нови струни.
Дано поне
да направите дует помежду си,
след като не щете с мен,
и да съберете пари
за още един комплект мечти,
та и аз да си имам нов плен.
Нека дадем почивка
на страха от близост , и то с усмивка.
Нека го сменим с блясък
от човешко Его,
със светещ, но непотребен пясък
достатъчно дълбок обаче,
та да заровя китарата в него!
Кажи ми, има ли друг начин!?