ОТЗ
Дадоха ѝ да попълва някакъв въпросник: Кога станахте днеска? Към 9:30 започнах работа. Колко часа работите пълноценно? Около две каси с кола и три каси с „Пиринско”. Тя го върна и един чичко от комисията попита: - Ебавате ли се с нас? - Мислих, че спазваме някаква етика тук! – контрира тя. - Госпожо, тук сте, за да разберем доколко харесвате работата си; а не да ви четем глупостите. - С тези два въпроса ли го разбирате? - При нас работят много хора. Но.. ето ви още два: Щастлив/а ли сте тук? Русото сервитьорче днес ми се направи на интересен и не дойде. Желаете ли по-високо заплащане? .... - Последния смятам да го пропусна. Тука каните хора, ясно кога. Като цяло имате право да ме уволнявате, след като спрях да меря времето с часове (покрай работата) и започнах с каси, реших и друго да спра – спрях с вечното ухилване. Като цяло днеска е модерно да си ухилен, да казваш вечно „Добре съм!”, в този бранш даже казват, че е задължително, но.. на мен м