Студено
Посветено на филма „Lieksa” Залепен за радиатора, гледам филм. Всичко вътре е далечно и студено. Не знам нищо за тази страна, нищо за хората…Този радиатор не върши работа! Но защо ми е студено – дали заради сезона, или заради живота около мен? Затварям глупавия скайп – той действа само като нов прозорец. Духа ми от някъде – нещо ми напомня за минали дни, за минало щастие. Филмът си тече, героите са странни, любовната история e недоносена, не е ли това моят живот? Аз също съм ням, в повечето случеи, също съм безпомощен, също не мога да спра да я гледам. Коя е тя? Защо винаги си отива при първото ново изкушение? Защо искам да забрава цялото си минало? Въпроси и пак въпроси – дълбаят моят душа, но тя не отговаря и все се надява на Нея. Аз дори не я познавам…Студено е, те са обречени.Хубаво е да живееш в приказния свят на матриархата, нима баба ми не е най-важното нещо в моя отминал живот, нима тя не единствения стълб на тази изгнила къща? Магията – тя единствено ми помага