Хартиено цвете,
поредното изрязано
от моята ръка;
поредния нежен спомен,
водещ към вечна нощ.
Хартиено цвете,
оставило следа далеч -
зад вечните гори;
зад страха на птиците -
летейки самò.
“Хартиено цвете”
е моят идеал за теб
и за всяка сянка;
останала във мрежата,
останала далеч.
Хартиено цвете
избеляло от времето
остаряло от вас -
листовете с нежни букви,
стоящи все тихи.
Хартиено цвете,
прегънато жестоко,
занемяло тихо,
останало там,
чакащо пак,
пълнещо
някой
с теб.
