Охлюбохлювка и магическата кутия
Беше пролет в гората, в Тихата гора. Също така от една седмица валеше и странни гъбки растяха навсякъде. Животните се бяха отдали на трасцедентни преживявания и преоткриваха както себе си така и събратята си. Единствен Кумчо Вълчо вместо на отваряне към Вселената се беше отдал на бизнес, но затова по-късно. От скоро в гората се беше появила и Охлюбохлювка и вече не беше толкоз тихо. Днес тя беше решила да се разтяга до едно дърво и да издава странни звуци. До нея се приближи малка кутийка: - Отвори ме - каза кутията. -Ох, ох – каза Охлюбохлювка. - Отвори ме, де – помоли се кутията. - Бох, бох – каза Охлюбохлювка. В този момент на заден план премина таралеж, крещейки „Viva la revolucion”, а зад него мармоти от Хунтата го гонеха. - Аз дори мога да говоря. На теб какво ти става? – очуди се кутията. - Луната ми е в Плутон днес и не трябва да говоря с никого. Особено пък с малки незнайни кутии, които прекъсват тренировката ми – скара се тя. - Но на мен ми се пика – каза кутията. -