In principio erat Verbum

Водят ме 'за ръчичка' до танцувално сборище на паневритмия до хотел Москва. Ходим близо час – рано сутрин. София. Няма още кой да те псува, че пресичаш. Няма напрежение. Някак скучно е небето. Разказват ми разни неща: - Керанов често го бъркали з а общак по концертите и го карали да носи разни неща. - Звезди от 'Ахат' е запял „ти сам си избра тази съдба..“ на съседите си, докато му са се оплаквали, че ги е наводнил. - Румънеца (без Енчев), озвучавайки фестивал в Трансилвания, е бил много учуден, че там всичко е на унгарски, пък са в Румъния. - Има голяма вероятност Иван Ангелов (от Айтос, разбира се) също да е там. Пристигаме по средата на първа четвърт, инфлуенсърите ми влизат в игра. Аз преценявам, че загрявката от ходене ми стига и отивам да седна в средата, където има интересен камерен оркестър. 'Токата и фуга в ре минор' би звучала добре тук, но тъжното Ре.. я няма. Като цяло все пак си почивам доста сполучливо. Иван Ангелов, обаче също го няма да пее

Етичният кодекс на фирмата  свършваше на върха на краката ти; сензорите, които правехме,  не издържаха на термошока ѝ -  бяха я наели само защото по нея калибрираха другите жени *** Съществуваше само когато я погледнеше  и винаги беше в бордо *** Понеже бяха лесбийски  затова изглеждаха  толкова красиви  една върху друга. *** Кобилкина се разхожда като привидение  в сивата си роля из Перото, а на мен са ми вързали тенекия.. от сирене. *** - Намери ли спасител за твоята ръж? - запитах я. - Аз съм Маргарита и си търся майстор, а не спасител! - отвърна тя. *** Мечтата на всеки пишещ: Червенокоска сама в "Перото" със чаша вино и търсещ поглед.. Е, не съвсем сама - пред нея седи Ницше. *** Беше праскова, превърнала се в смокиня, но пак се мислеше за дебела. Що се отнася за костилката й; тя беше заседнала  в лявото му предсърдие. *** и понеже  винаги си тръгваше празнотата винаги оставаше *** И понеже си нямаше мъж затова си нямаше и  любовник  всичко о

За четвърта поредна година и за последен път пътувах към Шумен за фестивала. Беше около 7:00 и излизахме вече от София, зеленото беше в чантата, както и зарядното за телефона, имаше и още тривиални неща; нямаше обаче познати лица наоколо – пак бях в различния вагон. Този път реших да не обикалям по влака, ясно беше, че ще има поне няколко човека, но някак ми хареса те да си останат само възможност и да не виждам реалните им лица. Зачетох биографията на Mano Chao, почти четири часа това правих, освен това пуших в тоалетната и гледах през прозореца – все обичайни неща, нещо ново беше само параноята, която си набих покрай полицаите, които обикаляха наоколо. Зеленото вече явно ми идваше в повече. В Шумен на гарата първия човек, когото видях, беше Джия, освен невероятно къдравата си коса, носеше и китара. След кратко обясняване тръгнахме по релсите – това беше доста кратък път, другите обаче си останаха на гарата, за да чакат такси.  Сред тях успях да мерна el presidente и трите влъхви,

Имаше дълъг канал или тунел – какво значение имаше, когато сънуваш. Лежах на земята около мен имаше доста хора. Те бяха на някаква улица и играеха на дама. „Когато стигнеш до края взимаш още една“ - говореше. „Нямам повече“ . Аз си гледах вените на ръцете – дланите бяха надолу – мърдайки с пръсти, карах вените да прескачат, бутани от сухожилията. Цял ден мога да правя това. „Да начертаем ново поле“. „За какво, нали ти казах, че нямам повече“. „Той ще ни даде“. Гледаха към мен. Едната дойде при мен: „Виж тук са ме снимали с него“. „Жена ми може да ни види“. „Какво?“ „Аз съм женен за ръката си – тя може да ни види“. Тя се върна при другата. „Абе, тоя няма нищо май. Говори, че е женен за ръката си. Пробвах да го накарам да ревнува, та да ме черпи, ма не стана – или стана – той все си гледа празно“. „Да ходим някъде другаде, ако искаш ти карай“. Събудих се на някаква ливада. Имах белег на лакътя. Нямаше никой. Или пък имаше - видях същите две: „Виж тук са ме снимали с н

имаш един часовник навиваш го около някого 40 часа остават до края имаш една съдба чакаш постоянно нова 38 часа остават до края имаш един дом оставаш го заради пари 36 часа остават до края имаш една вяра покръстват те в друга 34 часа остават до края имаш една страст сватосваш я за друг 32 часа остават до края имаш една луна пишеш за нея на новолуние 30 часа остават до края имаш няколко цигари чупиш запалката в земята 28 часа остават до края имаш няколко бири замеряш чайките с тях 26 часа остават до края имаш една илюзия порастваш далеч от нея 24 часа остават до края имаш една жена даваш ѝ последния си ден нейната нощ ти остава до края