Път 2.0
За четвърта поредна година и за последен път пътувах към Шумен за фестивала. Беше около 7:00 и излизахме вече от София, зеленото беше в чантата, както и зарядното за телефона, имаше и още тривиални неща; нямаше обаче познати лица наоколо – пак бях в различния вагон. Този път реших да не обикалям по влака, ясно беше, че ще има поне няколко човека, но някак ми хареса те да си останат само възможност и да не виждам реалните им лица. Зачетох биографията на Mano Chao, почти четири часа това правих, освен това пуших в тоалетната и гледах през прозореца – все обичайни неща, нещо ново беше само параноята, която си набих покрай полицаите, които обикаляха наоколо. Зеленото вече явно ми идваше в повече. В Шумен на гарата първия човек, когото видях, беше Джия, освен невероятно къдравата си коса, носеше и китара. След кратко обясняване тръгнахме по релсите – това беше доста кратък път, другите обаче си останаха на гарата, за да чакат такси. Сред тях успях да мерна el presidente и трите влъхви, само те поне ми бяха познати иначе със сигурност имаше и още. Някак си по лицата се разбираше кои са за фестивала. С Джия започнахме разговор, междувременно тя показа отвращение от пушенето ми, после и заваля, накрая дори се загубихме. Въпреки че очаквах тази година да ми е скучно, се оказа че още от началото бе откачено. Накрая стигнахме, оказа се, че ще четем веднага и се качихме в конферентната зала – щом бяхме там, значи хората щяха да са малко. Тук вече видях и други познати лица – най-много на очи се набиваше Гринго и това беше съвсем естествено – той си беше шоумен. За съжаление се оказа, че го няма Пресиян (единственото истинско име тук), което беше тъжно – Гринго тази година щеше да е единствената атракция явно. Точно той ме поздрави и ме попита дали някаква си не ми е сестра или пък жена – сметнах, че се лигави. След това настройвах китарата на Джия, която щеше да си пее едното от стихотворенията – ето че тя щеше да направи нещо, което всяка година исках аз да направя, но все не си взимах китарата. Сега поне щях да свиря в почивките на нечия друга. Започнахме четенето с поезия, аз трябваше да чета неща на Жорж и това ме дразнеше – не се смятам за добър с четенето на глас, пък и неговите неща грам не ги разбирам. Как да е, някак си ги прочетох, но ми беше доста мъка – със сигурност се беше прецакал като не дойде сам да си ги прочете – все пак е доста артистичен. От тези, които познавах, само една от трите влъхви ме изненада, другите като el presidente, Джия и т.н. смятам, че си бяха на обичайното ниво.
Въпреки че се опитвам да използвам имена, които да не издават кой кой е, нея ще я нарека Червенокоска, защото е много точно. След като я обявиха и започна да чете аз направо се вцепених и я гледах втренчено: за бога, от тази имах книга, бях гледал дори клипове от представянето ѝ, организирано от някакво издателство, и въпреки всичко това не бях видял до сега, че е в залата. Да не говорим, че имаше и същата фамилия като мен, а пак не я засякох в списъка с участниците, който постоянно гледах. Сякаш се беше появила от някъде магически точно преди да я обявят, магически беше и гласът ѝ; макар и твърде вулгарно ще кажа (малко вероятно е сега да чете това), че с този глас биха се излекували от импотентност дори и животни. Тя наелектризира цялото пространство по уникален начин аз стоях като вдървен, а смятам, че и повечето от останали. Нещо подобно ми се случваше миналите години, когато четеше Черната госпожица, но тя ме впечатляваше със съдържанието на нещата си, а не с държанието си пред публика. Червенокоска имаше невероятно присъствие, аз почти не слушах какво четеше, ами само я гледах. Като цяло се радвам, че нея си я бях чел предварително, защото от представянето ѝ тук запомних само че е с червило, пола и секси чорапогащник.
Вечерта бяхме на концерт на ЛаТекст преди това препалихме с el presidente, вътре по едно време взеха да ми се привиждат неща: смятах, че Русокоска и засуканата ѝ приятелка се натискат; а пък Джия, че левитира около колоната, на която се беше опряла. Ставаше все по-откачено и то не толкова заради първото, което може и да е било вярно, а заради второто. След това бяхме в друг бар с el presidente, там беше тъпо като цяло, като изключим водещата на конкурса, която дойде също и се оказа пич. От нея си взех филтри, преди това ни плати дори таксито, а аз се почувствах като ковра. Взех да ѝ се правя на интересен и да ѝ подавам някакви пари, но тя с учудваща категоричност отказваше. Беше от някаква странна порода.
На другия ден обикаляме забележителности около Шумен и писахме на място текстове за това, което виждахме. Получиха се доста добри неща. В хода на фестивала имаше и представяния на две книги, но не искам да говоря за тях, защото подобни събития като цяло са ми тъпи, а любимите книги си ги намирам случайно, както беше и случая с Червенокоска. Сигурен съм, че и на евентуално мое бъдещо представяне ще ми е тъпо да присъствам. Вечерта пак препалихме, този път и с Гринго, после пихме уиски и заседнахме на една пейка, на която стояхме близо пет часа и говорихме разпалено. По едно време имаше и политическо шествие, което предвид опиатите ми приличаше повече на средновековна клада. Хванахме се с Гринго на бас коя зодия е Червенокоска и изгубих десет лева, за което много не ми пукаше, въпреки че останах без пари впоследствие. Отидохме и на караоке и пяхме македонски песни, а аз почти постоянно си разливах текилите. Към три часа се карахме с портиерката, а след това Гринго звъня на вратата на Червенокоска, естествено не ни отвориха. Всъщност тя и приятелката ѝ ни бяха съседи и аз често от тяхната стая чувах подозрителни крясъци, но това е друга тема. На другата сутрин станах доста трудно, след това свирих на китарата на Джия, а по едно време от отсрещната маса Червенокоска бъзикаше Гринго да ми върне парите.
На награждаването закономерно няколко награди взе Червенокоска, закономерна беше и наградата на el presidente; аз най-много се зарадвах обаче на Ралица (всъщност още едно истинско име), защото се изненадах, тя сякаш беше прокълната да взима само втори места, поне до сега. Аз бях с поощрителна награда, което предвид миналогодишното ми първо място си беше голяма излагация. Във влака Гринго направи голямо шоу, сваляйки се на една бъдеща инженерка от Варна, видимо обаче го правеше само заради смеха. Въпросната госпожица го иронизираше, когато можеше. На Горна Оряховица Гринго и тай-чи маняка (за него не писах много, но беше доста интересен човек) слязоха, а останалите след това или спаха или четоха, като цяло ми беше скучно, но някак си не знаех какво да си говоря с другите точно в този момент. В София се разделихме бързо, като всеки си тръгна на някъде, след това се разхождах пеша и си припомнях.