Беко
Истанбул – живият пример, че шизофренията е душевен бич не само за хората, но и за градовете. Причината за неговото заболяване беше Босфора. Този грамаден процеп разделяше двете полукълба на града и даваше ясната граница на двата континента. От едната страна бяха спокойно живеещите азиатци, носещи мириса на прясно изпечено кафе в душите си; а от другата препускаха, вечно загледаните на запад, икономисти, индустриалци, политици. Всяко нещо тук имаше двойно лице, но подобно на онези маски (от страна с луна, а от другата със слънце) то бе просто външна обвивка на обикновените човешки желания, оставащи винаги зад кулисите. Едно от тези желания, в точност любопитството, се бе загнездило в душата на моят герой – Беко. Първо обаче нека ви запозная с неговата външност. Той беше около двайсет и пет годишен младеж, дошъл с родителите си в Турция по време на Възродителния процес. Родителите му бяха работили в… всъщност нека спра с глупавия преразказ… за Бога, 5-годишният Беко беше много по-ори