Светът странен е, бързо се променя,
за миг тъмни облаци покриват росната трева
и тя става тягостно зелена,
излъчваща мъртвешка красота.
Тежки мрачни клони се оплитат
и остри сенки хвърля върху нас
те не ни питат
какво правим в този късен час.
А ние сгушени седиме
и гледаме слънцето пред нас,
запалено от чувствата ни силни,
изгасващо само след смъртта.
