Зад две стъкла
Стоиш зад две стъкла, бледа, мъртва, изящна като лед… Стоиш и мен гледаш. А аз чудя се дали сега бледа, мъртва, изящна като лед… Само на мен ми изглеждаш. Стоиш за две стъкла свободна, бяла, нежна като сняг. Егото ми е враг, а ти си вряла стомна, налята от бисерна река. И ти ли ще си безснежна зима, поредната грозна лъжа?... Всъщност какво значение има каква си, нали си зад две стъкла!