Зад две стъкла
Стоиш зад две стъкла,
бледа,
мъртва,
изящна като лед…
Стоиш и мен гледаш.
А аз чудя се дали сега
бледа,
мъртва,
изящна като лед…
Само на мен ми изглеждаш.
Стоиш за две стъкла
свободна,
бяла,
нежна като сняг.
Егото ми е враг,
а ти си вряла
стомна,
налята от бисерна река.
И ти ли ще си безснежна зима,
поредната грозна лъжа?...
Всъщност какво значение има
каква си, нали си зад две стъкла!