Родопите
/песен на моята Анима/ Траки I част Звуци, далечни и греховни, навлизат в моя сън… сега. О, аз съм грешница, но помня свещените искри на таз земя. Помнете и вие пътници, как магнетично златото искри, защото иначе сте клетници с празни думи в своите души. На тях букви им не трябваха, за да покажат всичко що блести. Те пред себе си поставяха, не мечти, а Евридикови очи. И свиреха тъй както боговете превръщат светлината във вълни. Не, митове за тях не търсете – в словата има винаги лъжи. Да, те без Омир и хилядите му сюжети, без бляскави герои, кървави земи – предизвикаха в мен изстрадани куплети за гората, която пред никой не мъчи. Тя е майка и приспива своите рожби с песни от престари времена. Тя е сама, но усилия положи за нас… Искам да съм достойна като теб жена! И подобно твоите чеда мистични да изградя енергийни ядра в хората и лицата им безлични, да засияят с нежна красота. II част Сълзи – безброй лъскави монети, са пръснали върху твойта гръд тез