Хаотично мисля
Дива самота и болно гърло, но не от крещене – просто настинка. Простудих себеуважението си, изгубих способността си да бъда сам… Изгубих се… Не! Намерих се и не ми хареса това, което видях. Ти си там, стоиш, гледаш, миришеш собствения си въздух, чуваш тропота на съседите и чакаш, чакаш да те повикат – да спреш да пишеш за себе си в трето лице. Крясъци… Радват ли се или просто няма какво друго да правят? Тишина… Къде е спокойствието? Къде е огъня? Къде смисъла да бъдеш социален? Къде си ти? Казват, че трябва да започна пия често, да живея на пълни обороти, не искам това… Искам спокойствие, но споделено спокойствие; искам да не се питам какво да направя, че другите да отговорят, искам да съм си самодостатъчен… Да спра да пиша и да започна да уча, за Бога, аз съм сесия, а не в апартамента на Марта Вачкова – стига съм набутвал чувствата си, но… Пак пиша – това е бягството на грамотния, на този, които ползва сетивата си. Научих се да свиря, научих се да пиша, проветрявам и чиста ста