Защо пишете, за Бога?
Това е тъп въпрос на пръв поглед за литературен сайт. Та нали уж писането трябва да е наша необходимост, все едно да се питаме защо ядем; само дето аз смятам, че именно отговорът на този въпрос ще ви даде нови кръгозори. Отначало аз пишех просто от необходимост, намирах се в някаква дупка и това беше единствения начин да комуникирам, адекватно и откровено. Естествено това стана в условията на любовна връзка, но, както знам, хората надскачат себе си най-често тогава. След това започнах да си задавам този въпрос и се появи и друго писане, вече изместено към мене. Е, за съжаление тръгнах по-глупавия път на себеоткриването, което сега знам, че става само чрез другите; но поне така се роди влечението ми по прозата. След това ви е ясно какво е станало – конкурси, самочувствие, породено от заблудата, че съм се научил да пиша всичко, но прозата не върхът…Въпросът стоеше и чакаше пак да го задам. Отговорът този път ме отведе до най-живата част на литературата (поне според мен) – драматургията