Разпилян
Разпилян стоя си сам, разпилян, и движа се едвам - между стари надежди, нови случки, женски очи, грешни стъпки. И усещам, че се вдървявам - вече не тръпна, не изгарям, а стоя и просто мигам, пътека своя не намирам. Но как да намеря, като винаги съм тичал, след някой друг, и съм обичал нещата, които той показва – в душата си имам язва. Която се увеличава многократно винаги, когато връщам се обратно към старите навици, мечти. Жалък съм, нали!... Сега ще тръгна по тревата, ей тъй – галейки земята, без да търся пътища, пътеки. Дано не бъда сам навеки.