Разпилян

Разпилян стоя си сам,
разпилян, и движа се едвам -
между стари надежди,
нови случки,
женски очи,
грешни стъпки.
И усещам, че се вдървявам -
вече не тръпна, не изгарям,
а стоя и просто мигам,
пътека своя не намирам.
Но как да намеря,
като винаги съм тичал,
след някой друг,
и съм обичал нещата, 
които той показва –
в душата си имам язва.
Която се увеличава многократно
винаги, когато връщам се обратно
към старите навици, мечти.
Жалък съм, нали!...
Сега ще тръгна по тревата,
ей тъй – галейки  земята,
без да търся пътища, пътеки.
Дано не бъда сам навеки.