Език
Винаги съм смятал езика за даденост, за нещо, което винаги е било и ще бъде с мен – ще бъде в главата ми като лепкав текст на песен. Само дето това се оказа пълна лъжа, която много лесно лъсна наяве. Просто трябваше да излезна извън страната си и сам започнах да я практикувам, ползвайки чуждия език или пък някой наложен в световен план, какъвто е английският. И така всеки пък, възползвайки се от глобализацията, губех най-важното нещо от моята култура. В България ние имаме самочувствието, че сме създали нещо голямо, развивайки кирилицата и превръщайки я в азбука на славянския свят. Аз смятам, че това самочувствие е обосновано и с покритие, но трудно може да се очаква някоя чужда държава да признае това, защото всеки осъзнава, че най-важното културно постижение на неговата страна е езикът и той си го устоява. Великите сили са направили своите езици световни и са ги набутали в устите на милиони хора. Ето сега вие четете това есе на един такъв език, но то първоначално беше на българ