Музиката
Най-хубавият ми самотнически период беше времето на интернет любовта. Да, тя беше разгърнала своите крила на най-обичайното място за съвременната младеж – Skype. Там аз мислех, че съм свободен, че съм себе си – но това беше само привидно. Свободата, дами и господа, идва единствено и само от нещо лично - независещо от някой друг. В моя случай това беше музика. Тя именно направи един тъп и ограничен човек в нещо по-голямо, по-достойно. Разбира се, аз не станах професионалист, не започнах да се правя на велик рокаджия, дори и не се правех на интересен в училище – а просто дрънках. Човек не знае кога ще го застигне желанието за по-добър свят, както не знае защо сам се е ограничавал, но то те застига, щом вървиш към нещо любимо. И така, от фалшив тон към по-свестен, аз постепенно открих, че света не е просто взаимоотношение човек-човек, то е нещо повече – а именно човек-природа. Когато свириш не е задължително да си някого, не е задължително дори да имаш лице, трябва просто да искаш да