Черната госпожица
Смени очите си небесно сини с черни – зароби се в морал; направи от искрите си красиви точки, облечени в тих печал. Кога отказа се от пътя безбрежен към влажната тъма? Кога видя се като черна тежест, взета от потънали тела? Кога реши да си самодива, да хапеш чуждите сърца и обладана от студена сила да отскубваш поредната душа? Кога поиска да си горда, да си независима звезда и да обезглавяваш лорда със дресирана ръка? Кога превърна се в кукла – в бледа сянка на жена; кога тихо в теб замръкна жаждата към мъжката ръка? Кога реши да ме погубиш, да ме заровиш в хладен гроб, а после ловко да отскубнеш кръста – да заличиш и Бог? Кога превърна ме в жажда суха и изсърба ме като сълза? Да, моята душа е мъртва с теб, но нека… Една си на света!