Черната госпожица

Смени очите си небесно сини
с черни – зароби се в морал;
направи от искрите си красиви
точки, облечени в тих печал.

Кога отказа се от пътя
безбрежен към влажната тъма?
Кога видя се като черна
тежест, взета от потънали тела?

Кога реши да си самодива,
да хапеш чуждите сърца
и обладана от студена сила
да отскубваш поредната душа?

Кога поиска да си горда,
да си независима звезда
и да обезглавяваш лорда
със дресирана ръка?

Кога превърна се в кукла –
в бледа сянка на жена;
кога тихо в теб замръкна
жаждата към мъжката ръка?

Кога реши да ме погубиш,
да ме заровиш в хладен гроб,
а после ловко да отскубнеш
кръста – да заличиш и Бог?

Кога превърна ме в жажда
суха и изсърба ме като сълза?
Да, моята душа  е мъртва
с теб, но нека… Една си на света!