Когато срещнах те
Когато птицата се блъснала в Голямото дърво; тя паднала и страдала, и чакала, и молела. Когато срещнах те в безпътица аз детски стреснах се; поисках те и молех се, и виждах те разголена. Но как? Ти дървото си, обрасло с истините женски и готова е утробата ти за жизнения плач, за новия живот, оставен сам пред лешоядите. А къде съм аз? Във безпътица! Пази душата си дори от свойта кръв; дори от тях, роднинските зъби. И храни птиците, моите събратя, с мечтите, от плътта запалени. Ти спря лудостта ми! Нека е благословен пътя ти – все намирай истини… Ти Женското начало чисто си!