Когато птицата се блъснала
в Голямото дърво;
тя паднала
и страдала,
и чакала,
и молела.
Когато срещнах те в безпътица
аз детски стреснах се;
поисках те
и молех се,
и виждах те
разголена.
Но как? Ти дървото си, обрасло
с истините женски
и готова е утробата ти
за жизнения плач,
за новия живот, оставен сам
пред лешоядите.
А къде съм аз? Във безпътица!
Пази душата си
дори от свойта кръв;
дори от тях, роднинските зъби.
И храни птиците,
моите събратя,
с мечтите, от плътта запалени.
Ти спря лудостта ми!
Нека е благословен пътя ти –
все намирай истини…
Ти Женското начало чисто си!
